РАЗБИРАЕМА БЪЛГАРИЯ

Съвместен проект на Министерството на държавната администрация и административната реформа и Института за български език при БАН

Необходимост от проекта

Практическата полза за всяка отделна държава от изработване и въвеждане на единна, общоприета и адекватна система за транслитериране на собствени имена от различни езици (езици, които ползват различни графични системи като национални/официални азбуки) с латински букви се оценява в световен мащаб още през края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век. През 1967 г. в Женева е организирана Първата международна конференция на ООН по стандартизация на географските имена. Голяма част от установените тогава положения са в сила (теоретично и на практика) и днес - в интензивно глобализиращия се свят, с разширяването на международния обмен на стоки и услуги, със задълбочаването на диалога между различни култури в сферата на интелектуалния и на културния живот. Според официалните данни на Работната група за романизация на [не-латинските графични системи] системи към ООН в съвременна България съществуват две системи за  транслитериране на собствени имена. Едната система съдържа сложни графични символи (букви с надредни знаци) за предаване на специфични български букви напр. като ж, ч, ш, ъ (вж. приложената таблица) и се използва при транслитериране на собствени имена на географски обекти и населени места. Втората система е въведена през 1999/2000 г. за транслитериране на собствени имена на хора - без надредни знаци, но с използване на комбинации от латински букви за предаване на специфичните български  букви напр. като ж, ч, ш  (вж. приложената таблица). В съвременната писмена практика обаче съжителстват не само тези две (официални) системи за транслитериране на български собствени имена, а и системи, ориентирани към френската или немската версия на латинската азбука.

Необходимостта от уеднаквяване на графичната практика при транслитериране на български кирилски собствени имена с латински букви - и съответно, от еднакво писмено предаване на български собствени имена във всички сфери на държавния и обществения живот (вътре в страната и в международните й контакти) става неотложна във връзка с предстоящото влизане на България в ЕС, а се е превърнала и в действащ императив във връзка с постоянното присъствие на България в структурите на НАТО.

Цели на проекта

Необходимостта да се предават по еднакъв начин в писмената практика български собствени имена във всички сфери на държавния и обществения живот (вътре в страната и в международните й контакти) определя и целите на проекта:

• изработване на единна, общоприета и адекватна система за транлитериране;
• реализация на изработената система вътре в страната и в рамките на междудържавните контакти.

Компютърна система за справки в Интернет

Компютърната система за транслитерация на собствени имена за разлика от другите системи за автоматична транслитерация винаги предлага коректни
предложения в двете посоки. Това се дължи на факта, че заявките за
транслитерация се правят към база от данни. За собствено име, написано с кирилски букви (и обратно), от базата от данни се предлага транслитерацията му с латински букви (и обратно) и допълнителна информация като вид и др. Ако името, написано с кирилски букви, го няма в базата от данни, се предлагат най-близките имена, за които потребителят може да направи справка. Потребителите могат да правят заявки и да получават справки от базата данни в Интернет браузър. Интегрирани са допълнителни възможности за разпространение: чрез вграждане в други Интернет страници и чрез web service.

Етапи на проекта

• Публично обсъждане на предложената от Института за български език система за транслитериране на български собствени имена.
• въвеждане на собствени имена на географски обекти и населени места в базата от данни
• въвеждане на собствени имена от градовете областни центрове в базата от данни
• последователно въвеждане на собствени имена от останалите градове и населени места в базата от данни
• поддържане и обновяване на имената в базата от данни

Институтът за български език като партньор в проекта

Институтът за български език при Българската академия на науките е структуриран така, че да осигури максимално ефективно изучаването на всички аспекти на българския език. Той разполага с необходимите архиви, резултати от предварителни изследвания, методологичен и методически потенциал, както и екип от сътрудници, които са в състояние да извършат дейностите, необходими за реализиране на проекта:

• стандартизиране (при необходимост) на собствени имена от всички типове (т.е. топоними, хидроними, урбаноними и пр.);
• изработване на съвременна лингвистично адекватна система за транслитериране;
• наличие на необходимия инструментариум при кодификаторската практика (т.е. проучване на реалната писмена и устна практика, създаване на книжовнонормативни правила, постоянно поддържане на обратна връзка с обществото);
• изработване на компютърна система за справки в Интернет.

Таблица

* "ия", когато е в края на думата, на латиница ще се изписва като "ia"